Измислица

Повей си в нощите горещи
и най - несбъдната мечта.
Сънувам устните ти още
и още парят на места.

Случайно. Може би нарочно
за миг животът ни събра.
Но беше срещата предсрочно,
а ти в зачеркната графа.

Обърна ли се, пак прегръщам
измислица в измислен Рай.
И тази страница обръщам,
а на гърбът ѝ пише “Край“.

Оставям те, не си реален.
Ти си несбъдната мечта.
Измислица в светът ми кален,
когато липсват чудеса.

19.06.2012 г