По пълнолуние

От фалшиви истини виеш
по пълнолуние, в полунощ.
На две и в юмрук да се свиеш,
да преглътнеш и някой миг лош...

Разходки си правиш до Бога,
даже тук 2+3 не е 5.
Кървиш мълчешком, с малко злоба
продължаваш отново напред...

Всеки жест и дума са важни.
И раняваш и биваш ранен.
Влачиш болки, всички тонажни
и прощаваш и биваш простен...

Какво пък, нали чай накрая,
чак тогава се тегли черта?
Разправят, че стига безкрая.
Де да беше, де да беше така...

Полунощ, разходка до Бога.
Даже тук 2+3 не е 5.
Ще мога, защо да не мога
да живея отново, без теб???

03.08.2012 г