Все още отварям вратата
и с тебе говоря насън.
Отминала обич, разплата.
Пречистеност, спомен за гръм.
Разправят по мрак чудесии
разумните, докато спят.
В пресечната точка стихии
магията ще разберат.
Мъжете отново воюват.
Жените вървят в паралел.
Сбоготба. И тъй съществуват.
Тук пръст има Дяволът. Цел.
Но все пак, но все пак се случва
и всички на туй се крепят,
с меридиана съзвучие
без нуждата да се делят.
Безсънните утрини сини
и зейнала гръд, точно тук.
Завинаги пазя и има
за теб място и никой друг.
16.08.2012 г.
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар