Я, да млъкваш за тази невинност!
Стига кри с благи думи рога!
Мрежата си плетеш я с прецизност
и се хваща по дребна муха.
И не ми ги разтягай такива,
че тъгуваш от вчера за мен.
Да, облече костюм на роднина,
а под него си Дявол скроен.
Но нали светлината привлича
и очите ти зли ослепи,
да ѝ сложиш печат се затича:
“ Тя извира от мене! Чети!“
И горката муха се заплита,
ти потриваш доволно ръце.
Без излишни въпроси! Не питам
как ги сдъвка, нали бяха две?!
Серенада недей да ми свириш!
От терасата гледам за друг.
Ще ме мразиш, докато умираш,
а пък другата има съпруг.
Имитирай усмивка и радост,
този договор беше фалшив.
Също както и твоята младост
е с печат сатанински и сив.
30.07.2012 г.
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар