От вятър са косите им тъкани.
Сърцата им от Слънце и звезди.
Очите им горещи са вулкани
и луди са, но всички са сестри.
Нозете им ухаят на скалата
превземана от всяка всеки ден.
Усмивката им бисерна с вълната
пристигна нежно също и до мен.
Крилете, седемнайсет пеперуди
изплетоха си в нощите сами.
И рано сутрин някоя се буди
кафе и чай за другите вари.
И късно вечер някоя остава
избърсвайки последната сълза.
Не, няма друга приказка такава
за приятелството и любовта.
Ръцете им са праскови узрели,
а скута им поръсен с розов цвят.
Душите им са облачета бели
и цветни те не стъпват, а летят.
И всички пеперудени закони
задвижват и владеят този свят.
Той с мрежата си глупаво ги гони
като последен, неразбрал чудак.
0 коментара:
Публикуване на коментар