Петък 20.04.2012 г

Бой с възглавници щом ми устрои
дълго смях се и с глас, от сърце.
В нашата къща има закони:
всеки щастлив е и е дете.

С тебе стъпките си извървявам
и превърта се лентата. Стоп.
Ту от тук, ту от там наболява.
Просто ред има в този живот.

Все напред аз към края ще крача.
Ще угасвам, а ти ще цъфтиш.
Мое малко, вълшебно юначе
стана време отдавна да спиш.

По - страхотна прегръдка не зная.
Миг по - чуден и по - съкровен.
Ето, това за мен е олтара!
В теб се сгуши сълзата от мен.

21.04.2012 г