За смъртта и живота

На Виолета Маринова Негованова!

Животът е миг и нежна въздишка.
Безплатен подарък, безценен и скъп.
Рисува си всеки в своята книжка
и изпит е само човешкият път.

Как твоята мъка става и моя?
Невидими нишки ни свързват. Късмет.
Аз спирам заедно с теб на завоя.
Умирам, когато умира човек.

Засмея се смело, пристига смъртта
зад лявото рамо да ми наднича.
Отдясно животът ми дава ръка,
учи ме как се безсмъртно обича.

И мога да дишам със тази любов,
денят ми разхвърлян щом го окриля.
И може да бъде светът чисто нов,
непознатият щом брат тук намира.

15.04.2012 г