Трик

Пред вратата на хората спирам.
Моят дом там откривам, при тях.
Миди и рачета си събирам,
пропълзели до мене без страх.

Днес вълшебна е пяната, виждам.
Вълна разбита спира за миг.
Писък и пак стремглаво приижда.
Смърт и раждане. Ама, че трик!

Като всички и аз се прикривам,
маска слагам за целият свят,
който бавно убива. Загивам,
а лекарство - горчивият хап.

Пак сама в мойте нощи безумни
разглобявам от болка крила.
Дават съвети хората умни.
Момент, доброто да умножа!

Все пак вярвам, смъртта всекидневно
щом почуква на мойта врата,
значи чака от мен непременно
аз - човекът, да се преродя.

11.04.2012 г.