Пръскам се на хиляди парчета.
Време не остава да тъгувам.
Днес съм изключително заета,
стъклени пантофки си обувам.
Днес ще връзвам хиляди въжета.
Вятър ще ме брули от морето.
Аз летя със моята карета
и вълшебник взела съм детето.
Затаете дъх, защото днеска
пак възкръсвам, за всеобщо чудо.
Под краката ми светът - гротеска
място за живеене е лудо.
Имам избор - толкова планети
и живот пред мене цяла вечност.
А сърцето на Земята свети,
разгадало моята нетленност.
13.04.2012 г.
събота, 24 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар