Този другият, така да ме иска!
Съня ми опитва да покори.
Прага прекрачва, в ръката си стиска
шепа звезди, щом затворя очи.
Дявол му викам, а той се усмихва
и ми показва човешко сърце.
Закрила над мен поема. Подписва
и даже с него пих вече кафе.
Любов ми предлага, ябълка гнила,
без да поглежда в мойте очи.
Душата ми ангелска се е свила,
този свят можел така да горчи!
Този другият, останал е в мене.
Кръвта във вените ми разиграл.
Вижда, че няма какво да си вземе
и целият става пепел и кал.
07.04.2012 г.
вторник, 20 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар