Днес отговор търсиш на самотата.
За връзка протягаш и двете ръце.
Кога и на кой ще бъде вината?
Как виновен е друг, все ние не сме...
Светът е побъркан, туй не е ново.
Разбра и синът ми, че хаос цари.
Хаосът казват, тесто е сурово,
а хляба ти сам замеси и печи...
И пълен все още бил със хвъркати.
Светът тъй спокойно по пътя върви.
Безкомпромисно сме всички инати
и чакаме някой да го подреди...
Ех, ако днес тази връзка направим
дали пък от огън не ще се стопим?
Искаме всичко, дано се задавим,
щом вещите правиме своят любим...
Уж сме сърцати и всички сме хора,
а в дупчици миши се свряха накуп.
Малко наопаки нещо говоря,
или тука езикът просто е друг...
05.03.2012 г.
събота, 17 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар