Разделите

Вятър студен ми близва лицето...
Щом заминаваш светът не е цял.
Задължително пускам резето,
малко самотно загръщам се с шал.

Преди да потънеш в хоризонта
махаш ми дълго с очи и сърце.
Аз се смалявам, ставам тъй малка.
Цяла побирам се в твойте ръце.

Ти обещаваш да си послушен.
Аз си записвам: Ще прави бели!
Шарен върти се този свят скучен,
научил думата само “пари“.

Ето, вече колата паркира...
Тайно поръсвам вълшебен прашец
мойта магия да те намира,
дори когато ме няма до теб.

Бързо разтваряй шепи, пусни ме!
Смело върви и не бой се, бъди!
Разделите, уроци са сине.
Без тях как ли светът ще се върти?

02.03.2012 г.