по тебе така закопняла?
Бързам да срещна Слънце навън
и пролетна, чудна премяна.
Хоризонтът днес в злато блести,
нозете си къпе небето.
Всички скърби ми щедро спести.
Щастливо огря ми лицето.
Даже когато вятър студен
заблъска листенцата лудо
Слънце, вече попило във мен
бавно разкрива това чудо.
Всичко разцъфва с нов аромат,
а аз си разтварям душата.
Нека да вземе целият свят
от мен, както прави пчелата.
06.03.2012 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар