Думите сподавяш и мълчиш

Не можеш всичко да ми кажеш
и думите сподавяш и мълчиш,
а бях ти казала,че можеш
с мен всичко на света да споделиш.

Не те и питам,просто тук съм.
Не се страхувай,че ще ме рани.
Не се страхувай,че от плът съм-
душата ми безплътна не вини,

а мен единствено терзае
видението,че не си щастлив.
По-малко няма да ухае
смехът ти слънчев и така игрив.

По-малко няма да ме трогне
познатият и благороден жест,
а може би и ще помогне-
изпълнено е сърцето ти с чест.

Приятелю,във теб поглеждам
сега и дишам заедно със теб.
По навик и глава навеждам,
дописвайки последния куплет.

Не е възможно в днешно време
да се изгубиме съвсем,нали
светът във шепите ни дреме
и вчера ти оставих две следи?!