Колата ми с крила летеше
през слънце и през светлина.
Определен денят ми беше
за среща,пълна с ведрина.
Бързо стана ясно,че Васил
в компанията душата,
на всичките българи е мил,
а и на новодошлата.
Предложиха ми какво ли не,
намери Илиана лед
и във всяка чаша с питие
сякаш,че си сложихме и мед.
Български хора заиграха-
жените станаха цветя.
Душата ми така огряха,
че с вас реших да споделя
как ги прекарах часовете,
как заедно бяхме едно,
а бедни са ми редовете
за цялото това добро.
И ето,че сега ви пиша
ще добавя и коментар,
а перото ми пак въздиша
за всеки открит,нов другар.
Българи сме във Испания
животът ще ни бъде мед,
щом се погрижим за другия
да добавим в чашата му лед.
редактирано от Валери Рибаров
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар