Отдавна време е да си вървиш

Стига си душил по тази следа!
Да,вчера имаше там само кръв,
днес са поникнали свежи цветя,
не мирише вече на стара стръв.

Опитваш отново да ме обвиниш,
а цял живот ще ме обикаляш.
Внимавай само откъде вървиш,
познавам те,дето минеш каляш.

И престани да идваш посред нощ,
не виждаш ли съпругът ми,че спи?
Побързай,че веднага слагам лост.
/Как бих искала да е завинаги!

Но не..детето утре ще ме спре,
Ръчичката му е за мен закон.
Ако пожелае ще ме прободе,
както прави със своя син балон.

Във стихове те моля да простиш,
но ни веднъж не каза ти “Прости!“.
Отдавна време е да си вървиш,
а виждам,че понякога боли.