Любов

Прашинка съм в безкрайната Вселена
и пътник в живота суров.
Тази нощ съм така пременена
да танцувам с тази дума “Любов“.

Към детето, пораснало вече.
Силно, младо и пълно със смях.
Отсъствах, когато беше още човече
и най - добрата майка не бях.

Към детето, което ми чурулика
и ме възпитава , какво е любов.
От устата му звездна музика блика.
За нея цял свят се мисли готов.

Към баща ми и към моята майка,
сторили детството ми вълшебен цвят.
Тук точка ще сложа, не запетайка.
Ревниво го крия в моя си свят.

Към мъжът, който с топла усмивка
сложи Слънцето в мойте крака.
После зави ме с чудна завивка.
Запалихме огън от пепелта.

Към Земята, която говори
като ни дава своята гръд.
Като майка, когато се моли
утре да намери детето ѝ път.

Прашинка съм в безкрайната Вселена.
Животът ми отправи своя зов.
Път да намеря, в щастието озарена
и вечно танцуваща с любов.

08.08.2011 г.