Тази вечер невероятно прекрасна!
Луната огромна се къпе в искри.
Няколко реда реших да ти драсна,
под зоркия поглед на всички звезди.
Още ли вплетени заедно летиме,
щом умира денят и идва нощта?
Изговаряш ли още моето име,
преди да пропеят петли сутринта?
Могат ли мислите ми, като пеперуди
да те докоснат и погалят по лицето?
Тъй пъстроцветни са, диви, бързи и луди.
Моето ежедневие, общо взето.
Навън се разхождат някакви хора,
смехът им топъл и летен, звъни.
В тишината и аз съм смълчана на двора,
откакто Слънцето зад хоризонта се скри.
Един самолет преминава високо
и раздира самотно това черно небе.
Една мисъл ме сепва и дълбоко
натъжава тази вечер моето лице.
12.08.2011 г
събота, 10 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар