На Иван!
Отпътувах сине и ти донесох
на младите рамене такъв товар..
и така твоята майка отнесох,
а майката си е най- големият дар.
Не се оплака и нищо не каза
и сломен за миг не видях твоят дух.
Награди ли ме, или ме наказа?!
Как “Искам!“ никога от тебе не чух!
Прости ли вече ония години,
във които без сили вървях пеша,
а очите ти пред мен - мълчаливи
зареждаха мигом моята душа?
Поправка за миналото ни няма,
но ако можеш на този ден - прости!
Заплачеш ли от тази си рана,
за пръв път ще бърша твоите сълзи.
За пръв път ще питам как си се справил.
Ще се усмихнеш, май приличаш на мен.
Ще отговориш:“Не съм се удавил.
Още съм жив на рожденият си ден.“
С тази усмивка в мене живея,
тя изпарява за миг моята скръб.
Това е причината да успея
този живот все да го нося на гръб.
Аз, се разбира, че пак ще отсъствам.
Вместо торта, признание по море
ти изпращам и така ще присъствам.
Честит рожден ден, мое мило дете!
23.08.2011 г.
четвъртък, 8 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар