Фантазия

Фантазия след себе си остави
и недопито вино, а пък аз
със някаква секунда се забавих
и със една безкрайност закъснях.

Днес времето със утрини говори.
Пожари пламнали горят във мен.
За лятото вратите си отворих
в мига, когато тръгна си смутен.

И аз ли или ти магия стори,
но спря часовниковата стрелка.
А вятърът престана с мен да спори,
че вече мъж живее у дома.

Фантазия след себе си остави
и недопита чаша със копнеж.
Мислех, че отдавна съм забравила
усещането чудно за летеж.

03.05.2012 г