Кралица съм аз. Ти моят син, Принц си

Често ме питаш защо те обичам...
Все още до болка зависиш от мен.
Извивам се - буря, в битката влизам:
ти сам да се справиш в един свят студен.

Човек бавно свиква, после не пита..
И сякаш събира за утре вина.
Защо ли гради, което отрича?!
Да, мое е зрънцето в теб доброта.

Вече ги няма старите приказки...
А така ми се иска да ти чета!
За синия Принц, толкова истински
и чужд на каквато да е суета.

За големия свят, толкова малък,
колкото в твойта разтворена длан
пътя ти виждам и трънлив, и гладък.
И с други във него ще си, но и сам.

Кралица съм аз. Ти, моят син, Принц си...
Та четири корони вече събра!
Аз те обичам. Ти си двореца ми.
Целият от любов ще го изградя.

2012-05-01