Бой с възглавници щом ми устрои,
дълго се смях и с глас, от сърце.
В нашата къща има закони:
всеки щастлив е и е дете.
С тебе стъпките си извървявам.
Превъртява се лентата. Стоп!
Ту от тук, ту от там наболява.
Просто ред има в този живот.
Аз все напред, към края ще крача.
Ще угасвам, а ти ще цъфтиш.
Мое малко, вълшебно юначе,
стана отдавна време да спиш.
Виж, по - нежна прегръдка не зная.
Миг по - чуден и по - съкровен.
Ето това за мен е олтара!
Топла сълза зави те - от мен.
2012-04-21
вторник, 23 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар