В себе си нося най - тежкия грях

Днес съм истинска и в чисто зелено.
Даже вечеря на котлона къкри..
Чувам, някъде при вас е студено
и дни наред не спирало да вали..

Затварям очи и ясно ви виждам,
но в себе си нося най - тежкия грях..
Всяко мое връщане е свиждане
и среща със таен, панически страх..

Тръпна от мисъл, че някога може
куршум телефонен да стигне и мен..
Пресъхва морето в мига..О, Боже!
Отказвам да плувам до сетния ден!

Почти съм до вас. Почти ви намирам,
но в себе си нося най - тежкия грях..
Плувам в морето, по малко умирам.
Днес / в зелено/ ви пращам шепичка смях..

2012-05-18