Емблемата на контрольорките

Все се беше случвало автобуса да го няма, обаче такова чакане за пръв път му ударих! На всичкото отгоре имаше само един резен сянка, досущ като парче охладена диня.  Откакто съм се върнала, чакам търпеливо по спирките, но този път бях мълчаливо съгласна с мургавата сънародничка, която обяви на висок глас: ?Ша доде, ама у неделя ша доде!“ И сякаш всички са за моя автобус!..Жената, с детето обаче привлича внимание. Вижда се, че то е със забавено развитие. Смее се непрекъснато, за което получава шамар зад врата от родителката си: “Спри да се смееш ти казАх!“. То грейва като месечина, сякаш замисля как да спечели следващият шамар. ..От спрелият току-що автобус слизат две контрольорки. Едната застава до майката и детето, и то веднага е привлечено от апарата, който виси през рамото ѝ. Без да пита, го сграбчва и започва бясно да натиска копчетата. “ Само тук не пипай!“ - контролата показва един от бутоните. И докато Месечинко ѝ пречи на разговора, тя бърка в чантата си и изважда дъвка. Той  направо я захапва с опаковката. Хвърля хартийките на земята и обратно на всеобщото търпение, неговата усмивка расте. Толкова, колкото може - до ушите. Контрольорката се навежда, взима падналите хартийки и ги отнася до кошчето за боклук. Точно тук, спирам да мигам. Спомням си преди години, как Силвето ме видя с наполовина олющен лак на ноктите и ми каза: “ Ванче, за пръв път те виждам като контрольорка!“  От тогава, кой знае защо, винаги гледам ръцете на контрольорките. Като някакъв отличителен знак, емблема за принадлежност.  Малкият продължава да дърпа чантата с апарата, иска още подаръци.  Идва друг автобус и преди да продължи проверката за нередовност на пътниците, контрольорката му подарява пакетче мокри кърпички. Той увисва на врата ѝ, за благодарност.
Автобусът е така добър да ми даде достатъчно време, да избера емблемата на контрольорките...

30.07.2014 г.