Когато ти не можеш да ми пишеш

За тази вечер туй било орисано!
Среднощното небе е тих товар...
А аз със безразборното си писане,
изнервила последният комар...
Когато не пожали дъжд неделята,
до мен проплаква всеки кръгъл час...
Онази болест, казвам ѝ “хиената“
от погледът ти пада във несвяст...
Тогава знай, че в нямото мълчание
отлично разпознавам твоят глас...
Което е за другите страдание,
е щастие, повярвало на нас...

27.07.2014 г.