Ти виждал ли си някога, кажи,
как някой тича сън, за да открадне?!
И аз съм като всичките жени,
и повече от всичко днес съм гладна.
Поредният ми непрощаем грях.
Интимнича си аз със греховете.
От всички наказания събрах
най-страшния: теб нямам сред мъжете.
Защо ли са ми трябвали очи
душата ми, когато оглушала
е търсила вода, а се напи
с безумие, което си е крала.
О, знам, не можеш днес да прецениш.
Поличби ти оставям вместо думи.
Не искам друго, само да вървиш,
а стъпките ти в мен да са куршуми.
27.05.2014 г.
вторник, 27 май 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар