И тази вечер малкото небе
с един живот направо закъснява.
Звезди ми ражда в тънкото поле
с мониторната ми, сърдечна права.
Ръмженето на градския транспорт,
забързания ход на минувачи
са водени от тихия ескорт
на двете ми очи- безмълвни знаци.
Не виждам точно как да назова
адреса, който вече обитавам,
но знай, че ако някога умра
Аз другаде живея и оставам!
10.05.2014 г.
вторник, 20 май 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар