Отдавна би трябвало да съм в леглото, но как да легна, като веднага ще заспя?! Иска ми се да запазя връзката, да не губя нишката...аз съм създадена да дежуря, да пазя сънищата и да паля звездите...Аз съм създадена да обичам.
Само понякога, най-егоистично, за части от секундата , ми се иска някой да обича мен...
Господи, ти който не си на небето, но си неизменно в мен, направи така, че да пребъде най-доброто за семейството ми, за мен и за всички до които неразумно се докосвам!
26.02.2014 г
02.00 ч.
вторник, 25 февруари 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
На теб
Когато ти заспиваш
и мойте ласки
в твойте сънища заплуват,
очите ти отново са ми близки
със своето спокойно недоверие,
че всичко като сън ще си отиде. .
1980г. Любомир Николов
Толкова е красиво, че мога само да замълча!
:)
Публикуване на коментар