Разбира се, аз съм такава малка муха, че абсурд да е писан за мен. ..Само се питам, така ли изглеждам отстрани?
И ето тук, мога да започна да мълча с дни. С години. С векове. Не, че не крещя едновременно, но дори и пишещите стихове не могат да чуят вопъл, толкова съм тиха и малка...
Винаги съм се старала да не ми проличи колко много се радвам. Колко много се вълнувам. Колко много ме боли. Знам със сигурност от 200%, че който го е грижа за теб, непременно ще те чуе в тишината и ще отреже трите глави на Ламята.
- Стига да са само три!
Ей това много му мразя на вътрешният глас, все се обажда. Все философства. Ама и аз не му оставам длъжна, толкова години го търпя!
- Я, да мълчиш! Много все знаеш, ама ако толкова акъл имаше, щеше да си живееш живота, а не да се чудиш къде да се завреш. Аман от сарказма ти! И от теб съм уморена!
Е, всеки друг ще ми пише, само не и той! Вчера даже един готвач се обърка и ми честити рождения ден. Виждала съм го на снимки, някакъв шеф е. И голям майтапчия. Писахме си известно време, после цъфна на скайпа. Може пък да е видял, че карам и днес на бисквити, а това определено е тъжно. Имам нужда от една топла чорба.
Трябва да се стегна и да не се “връзвам“ за конците, които ми пускат хората. Най-много да ме халосат с опакото на дланта си и пак да си търся частите до припадък. А колко рани ще ближа- аз и Господ си знаем.
Отлитам, че както е тръгнало, ще осера пейзажа...
14.01.2014 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар