Две червени свещи за любов

- Знаеш ли кой ми подари това?
- Кой?
- Тати. Спомням си за него.
Усмивката му се разширява така, че да попречи на сълзите да се търкулнат.
Усмихвам се съвсем леко, с притворени очи. Уморена съм. Спах малко, трябваше да взема душ и да си прибера детето. Така започна Новата Година...

Денят беше натоварен. 31.12. майка има рожден ден. Трябва да я уважа, въпреки оскъдното време. Купувам торта, тичам към “Дондуков“, където в рамките на 10 минути изяждам парче баклава, давам нареждане да се слуша баба за всичко и хайде обратно към Лъвов мост.
Сончето ме чака в цялата си прелест. Едно младо и винаги усмихнато същество, на годините на синът ми. направила е цял списък с покупки, пресметнала е всичко, даже щяло по-малко да ни излезе. Бързаме, защото аз имам задачата да приготвя пържолите. Добре, че сутринта направих картофите, наистина времето ме рита по задника. Непременно трябва да има свещ на масата, каза Бисерка, ама синя да била. Коня инак щял да се разсърди, а пък му идва годината. Годината на синият кон. Ха, сега де! Сини дрехи имам - работни. Всички сме с такива. И Сончето се съгласи, така ще се нагиздим. Ама за свещите се опъна. Гледай вика, какво пише в Гугъла. Ако искаш да се ожениш или да започнеш сериозна връзка- червени свещи и туй то! Вярвам друг път на таквиз дивотии и ми е все едно пембени ли ще са свещите, сини ли...и без тях мога, ако трябва да съм честна, защото с годините разбрах, че много романтика не е на хубаво, а само на харчене на пари.  Две червени свещи = 4 лева.  Ако щеш!
-Едната за мене, другата за тебе -смее се красивото лице на Сончето, другите майната им, женени са.
Разделяме и торбите, и пътищата - до довечера...
На празник- като на празник! Изкъпана и натоварена с 3 торби отивам почти 3 часа по-рано в Реанимация, да сменя колежките, нека се приберат навреме. Една жена винаги има работа, дори когато всичко си е приготвила предварително. По пътя получавам съобщение от Миро Ненков:“ Ванче, виж ме! “ Клип , в който е заснет той: “На работа по време на празници.“ Не е забравил, че съм дежурна. Не и той. Обсипва ме с внимание и смс - си, откакто разбра, че съм се върнала. Отложихме срещата за Новата година, нека всеки си празнува, без  припряност, познаваме се от един милион години...Веднага слагам клипа на стената си във Фейсбук! :)
Болната на 2-ро легло е терминална, на 6-то мъжът буйства, на 7-мо е оставена на спонтанно дишане, но канюлата запушва, което налага лаваж и чести аспирации. Зареждам банките, приготвям антибиотиците за 22 часа и чакам Сончето, която ще дойде към 18.00 часа, пада ѝ се да е дежурна и в хирургията на следващия ден- 01.01. Повечето ми колежки работят на 2 места, някои даже и на 3. Празнуват, когато се случи да си спят у дома, в леглата.  Няма как да извърша това геройство с това малко дете. Иначе съм с всички симптоми за 2-ра работа, не съм получавала никаква издръжка вече няколко месеца.
Сончето пристига със засмяното си лице и заедно с Анчето санитарката започват да творят вълшебства за празничната маса. Признавам си - завидях! Винаги съм искала да съм такова нежно и ефирно създание. Да умея и аз да подреждам ,и режа зарзаватите с търпение, и любов.
Масата става приказна, снимам няколко пъти.
Болната на 2-ро легло екзитира и решаваме, че преди да опитаме толкова ли са вкусни хапките, колкото и красиви, ще изчакаме да я изведем в патологията.
Най-после сядаме, идва и анестезиоложката от шокова зала с дежурната анестезиологична сестра. Сончето запалва една от свещите, бута ми запалката в ръка- всеки трябва да си запали сам любовта.  След два часа вече се разотиват, Новата Година е дошла. Шампанското изгърмя няколко минути по-рано, съвсем в синхрон с нетърпеливият ми нрав.
Оставяме свещите да си догарят. Няма- казва Сончето на доктора- да се загасят, тук са мислени желания, копнежи и магия е това! Отиваме на работния компютър да качваме снимки.
Ей, старост - нерадост! Нищо не усетих, на нищо не ми замириса. Добре, че Сончето усетила, свещта подпалила покривката, разтопила пластмасовите чинийки, които залепнали за масата.
На масата вода нямало, ама спрайт в тази Новогодишна нощ- дал Бог, та с него угасила огъня. Вика ме и като влизам в залата  се споглеждаме. Започваме истерично да се смеем. Тя се захваща с масата, аз с пода и всички повърхности, покрити в ситна, черна пепел. Два часа и половина. Напикахме се от смях. Какво ли не си казахме, как ли не изтълкувахме знаците на нашите червени, любовни свещи...Добре, че доктора- заспал, санитарката също. Излъскахме значи, като за Световно. Решихме, че на масата ѝ трябва лакиране и ще купим лак, за да я поправим.
Нещо засяда в душата ми и знам, че този неприятен инцидент  е най-значимото и хубаво нещо тази вечер.  Промъкна се като тайна между мен и Сончето, и само забитите ми пирончета тук могат да я разкрият. Разбира се и изгорялата маса, която покрихме с бяла хартия за покривка. А може би си въобразявам, че точно с това ще запомня първата си новогодишна нощ от 12 години насам?! Кой знае. Струва ми се, че ми беше даден важен знак.  Трябва повече да вярвам в червените свещи.
В 9 часа сутринта излизам от ИСУЛ.  Улиците са пусти, само тежкарите сме останали- както казваше един наш доктор. Така започна Новата Година...

01.01.2014 г.