-Топличка е още, топличка е...детето ми, живичка е. Моля ви, можете ли да направите нещо?
Знам, че не ми личи колко съм настръхнала до последният си проклет косъм. Пък и въпросът не е към мен. Аз знам за себе си, че хората не търсят просто една любов. На хората им трябва кръв, която наричат любов. Пият жадно и цял живот прекарват в търсене на любовта. Някои са се отказали и дори са позабравили какво беше аджеба онова жълто и мазно нещо, на което му викали преди кашкавал.
Не мога да спя. Не и повече от няколко часа, будя се, питам се...Докога ще се питам?...Докога?
Знам отговорите на всички въпроси. Отговорът е във въпроса.
Правя опити да живея като другите. Мисля, че се справям чудесно. Физически е много приятно.
Интересно, непрекъснато пиша на ум, сякаш е възможно да начукам поне няколко страници и да подпаля клавиетурата, а гледай как събрах една цяла година в няколко реда! Просто не ми личи, колко съм настръхнала ...
31.12.2013 г.
понеделник, 30 декември 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар