От тебе искам - до насита!

Не ми се спи, не ми се ляга,
но времето така напредна.
Луната взе да се протяга
и в моето легло си легна.

Отново тази нощ ще светя,
животът ми е като факла.
Сърцето ми - една комета
в гърдите ми - прастара ракла.

Присядам, като кост от риба,
във гърлото на нощ ранима.
И имам, и съвсем не стига.
Ще те превръщам тихо в рима.

Ще те наръся по куплети,
ще си сверявам с тебе дните.
За мен, когато Бог се сети,
от тебе искам - до насита!


Не ми се спи, не ми се ляга,
когато този свят пропада.
Един беззъб и зъл бродяга,
а ти - изстрадана  награда.


30.12 2013 г.