На четиридесет и...осем!

На Валя!

Когато поживееш, като мен
и станеш на четиридесет и...осем!
Поглеждаш ги - серсемин до серсем,
полазили по всеки твой бял косъм.

Ще си погребала поне мечта,
как сутрин да те буди с две целувки.
Усмихваш се на всяка суета
и става ти коя да е обувка.

Резетата не пускаш и сама
редиш по покрива си керемиди.
Където текло е - тече вода.
Ти чак сега участваш във кориди!

Макар, че си от злато и блестиш,
на хората ситата са без дупки.
Така, сама оставаш да цериш,
където си изприщена от пъпки.

Е, просто разсъждавам си на глас,
докато ти нарежеш зарзавата.
Животът е полуизпушен фас
и все ти прави дупка на петата.

Работиш и се блъскаш, като мен.
А виж - в очите ти синчец пониква!
Родена си с душата на бохем,
а въшката в главата ти - да свиква!

Когато поживееш, като мен
и станеш на четиридесет и...осем!

17.07.2013 г.