Последно лято

По навик лятото се изтипоса
и веднага ми даде тон в стакато.
Един жабок почти ме омагьоса,
през ден надничам в неговото блато.

Сърцето взе и то да ми откача,
допаднаха ми нощните седянки.
Задирям тоз, ту онзи хубав мачо,
достатъчно била съм пуританка!

И между всички тези чудесии
намествам се, и ето ме готова
да лъскам вечер петстотин чинии,
а после да будувам, като сова.

Безспорно, аз съм истинска Ерато!
Естествено ми завидяха всички.
Това испанско и последно лято,
броя до вкъщи малките си крачки...

15.07.2013 г.