Проклета

Проклета съм. Сама, в далечен замък
броя на дните тежките въздишки.
Засяда ми и непреглътнат залък.
Компания ми правят две - три мишки.

Не ще да ми се случва нищо ново.
Знам вятърът кога ще се събуди.
Знам лято как ще пръкне наготово,
с едничка цел:съвсем да ме прокуди.

Един отчайващ сън ми се повтаря.
Не всичките усмивки са си мои.
От дъжд на вятър тук да се разкаля,
когато се намирам на завои.

И може би на времето в капана
ще падна, между острите му зъби.
Или пък не, отново ще възстана,
докоснат ли ме пак ръцете груби.

Пищовите съм скрила до гърдите.
Не вярвай още, че съм се предала.
Спокойно, причисли  ме към змиите
и знай, че във война съм все живяла.

Проклета съм. Сама, в далечен замък
жадувам за една добра вендета.
Ударя ли на есен пак на камък,
до края нека чак да съм проклета!

28.02.2013 г