Равносметка

Когато вече Слънцето преваля
и всички  драскотини преброя,
окичвам се с победа и със слава
и тътена забравям, на война.

Далече още, утрото зловещо
ме среща, както винаги с лъчи.
Горещо е. Горещо е. Горещо
и звук на шпага някъде ечи.

А кожата /по план/ ми беше гладка.
С къдрици непокорната коса.
Не бе предвидена подобна схватка,
ни жилото на стара, зла оса.

Когато вече Слънцето преваля
и скрива стъпките ми пълни с кръв,
превързвам смъртоносната си рана.
Чак утре ще ме мами тази стръв.

06.01.2013 г