Отровата на идните дни

От моята настръхнала надежда
и чувството за крайният ѝ срок,
ми идват десет Дяволи на среща
и всеки иска той да ми е Бог.

И всеки ще изслушам поотделно,
на всекиго ще дам един момент.
Виновно ни е времето разделно.
Сърцата ни са само монумент.

Да можех, щях да бъда по - различна,
но трудно се придвижвам без крака.
Спасението е поединично
от тоновете смазваща тъга.

Обесена, увисвам по средата
на малките, безсрамни часове.
Единствена съм аз и съм жената,
която ражда мъжки бесове.

Заричам се, заричам се от утре
да лягам още с първите петли.
Убивам, който смее да ме пипне
с отровата на идните си дни.

04.01.2013 г