Само премествам си китката

Навред опустяло след лятото.
Една едва доловима тъга.
Сякаш свършва отново сладкото
в детството, от мамината тава.

Все по - рядко понечвам да пиша,
а небето чертае простори.
Сякаш може душата ми птича
да изхвръкне от тези затвори.

Не, недей да ми казваш, че мога
в този кладенец тъмен, без синьо.
Нямам нужда от думи пред Бога,
той ми сипва в чашата вино.

И скъсяват се толкова дните..
от тавата ухае на питка.
Е, поскърцват ми нещо гредите,
но само премествам си китката.

26.10.2012. г