Дали, защото дъжд безспирно ръси
денят ми е така асистоличен?
А мислите ми, свъсени и гъсти
почукват ми от вчера в такт ритмичен.
Семафор трепва три пъти в червено
и хитро ми предлага да го хвана
за онзи край прикрит и във зелено.
Допивам си кафето, цяла кана.
Мъглата тук почти е прединфарктна.
Тревога къса здравите ми нерви.
Една от пеперудите, от Варна
протегна ми ръка, посипа перли.
От Ада се обадиха. Резето
наситено от черно чак пресипна.
Наложи се раздяла пак с детето
и в този миг небето даже кипна.
21.10.2012 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар