Те са влюбени и съзаклятници.
Шептят си нещо, което не чувам.
Разправят, че тя била проклетница,
а той изобщо за нищо не струвал.
Наблюдавам ги само с крайчеца
на онова бяло в моите мисли,
което вижда слънчеви зайчета
и вярва в още няколко истини.
Тези двама са глухи. Нечувано!
Светът такива неща не прощава
да се случват в сърцето му схлупено.
То..за такива - на клада! Жарава..
от която възкръсват две зайчета
и нехаят за хорското мнение.
На устата ми, в двете ѝ крайчета
орисия, да носят спасение.
29.10.2012 г
неделя, 9 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар