По празници

Оставям го хлипащ по чуждите къщи
събрала трохи от последният хляб.
Махвам с ръка и на Бог, да се мръщи.
Сама съм, козата - за своят си крак.

За тази ми дързост без милост, без плач
утре ще имам достойна присъда.
Още е малък моят бъдещ палач,
а свършиха дните майка да бъда.

01.11.2012 г