Хоризонтът

Аз затворих навреме вратата,
да не скърца кръвта ми от студ.
Не на друг, не на друг е вината,
на сърдечният ритъм мой, луд.

Може би там, на друга планета
още сложен изглежда светът.
Мойта прави по сто пируета,
всички хора на нея летят.

Вярвай, в каквото можеш да вярваш.
Винаги има нови земи.
Хоризонтът е път във безкрайност.
Без да бързаш по него тръгни.

Ето тук ти оставям и номер.
Щом пристигнеш, веднага звънни!
По небето звездите са жокер,
какъвто искаш можеш да си.

12.07.2012 г.