Тук, където живея на село
погва вятърът нямата скука.
Всички палми са влюбени в него,
но под моят прозорец свирука.
А пък аз съм частица Вселена.
Слушам всичко, което говори
за другата част - ненамерена,
скрита зад здрави, спуснати щори.
Повървявам до него по плажа.
Песъчинки в косите ми вплита.
Мога малко неща да му кажа,
знае всичко, нали ми е свита.
Тук, където живея на село
съм само половина. Частица,
но със другата част аз съм смело
късче от цялата единица.
05.07.2012 г.
вторник, 4 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар