Като на мама домашният хляб
оставяш ми вкус на познато.
С теб споделихме нагарчащ комат
и вечност тъчеме от злато.
Безгрижно тичам с развети поли.
Нещо важно бавно се случва.
Знам, ще отворя и всички врати.
Този ключ до една ги отключва.
Но замлъкнах и нямам въпроси.
Тази сутрин и тук заваля.
На брега двете с тебе сме боси
и щастливи. Пречистващ дъжда.
03.06.2012 г.
събота, 1 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар