Завръщане

Снага отлепя бързо самолета
от родната ми майчина земя.
Пътувам в снежна, облачна карета.
От скитане се връщам у дома.

Със вечната любов се поразминах.
За срещата ни тя позакъсня.
Избърсах две сълзи, телефонирах
и махнахме за сбогом аз и тя.

Кристалчета прозореца обсипват.
Ръка, ако протегна ги ловя.
Преди да се стопят те леко близват
душата ми, изгарят до костта.

Изплитам си пътека до безкрая
и ключ рисувам за една врата.
Прекрача ли, съм истинска и бяла,
каквато винаги съм у дома.

12.06.2012 г.