Неделите в Ада

Рисувам пътеки и бягства планирам.
Научавам езика на прости неща.
В неделите късно сама се прибирам,
когато изгасили са вече пещта.

През тези дни летни се срещам с Мария.
Да видиш косата как си връзва на кок!
Казани горят, а потим се и ние.
Просто в Ада светът съвсем друг е. Жесток.

Начало на смяна, камшици раздават.
Трима Дяволи жарко въздъхват зад мен.
Стоп на мечтите! Те почти се отлагат.
Осем часа във Ада се пържат и в плен.

Пра - стара душата ми с две крила плясва.
Разцепва се въздухът от огън студен.
Някой от някъде лудо изкрясква,
на Рай и на Ад е мигът разделен.

Понякога тайничко гледам Мария.
Вечерта във неделя е в бледо лице.
Да видиш как може да прави магия,
само с двете си малки и бели ръце.

Неделите в Ада безшумно умирам.
Изкупувам отново парче свобода.
И когато най - после всички събирам,
аз потъвам в Рая почти веднага.

28.08.2012 г.