Лудории

Тази сряда, в която не сядам
не прилича никак на другите.
Слагам розови лещи и бягам
сред цветя, почти като лудите.

Щом закусваш от седем до осем,
аз ще цъфна у вас на вечеря.
Ще те люлям на черен мой косъм,
а сънят ти ще ръся с канела.

Ще забуча две твои идеи,
да озаптят косата ми дива.
Всички приказки с тебе сме чели,
шихме ризи от стара коприва.

Откъсни прецъфтяло глухарче
и гадай къде ли съм тръгнала.
Тайно мятай си мъничко зарче,
до тогава ще съм се върнала.

29.08.2012 г