Не съм ти писала отдавна

Не съм ти писала отдавна.
Вратата спомен ми отвори.
Почти потънал във забрава,
почти успял да проговори.

Прости за всичките неволи!
За ръката ти - благодаря!
Поклон пред теб сега да стори
и в тъгата болката успя.

Нали не мислиш, че измислям
посред нощ, ако редя звезди.
Магия е това. Орисвам
с мен да си до сетните си дни.

Не съм ти писала отдавна,
разпилях си всичките листа.
Щом ще ме водиш на забава,
остани поне и за смъртта.

18.05.2012 г.