И бяла съм и черна

Не те познавам. Толкова далечен
живееш там, в необичаен свят.
А този тук - със сигурност обречен,
по - беден става, а е тъй богат.

Познавам те, опари ме дъхът ти.
С мен жажда прекипяла утоли.
Заблуди ще разсейвам и страхът си.
Поизгорих си голите пети.

Не се познавам, но пък още крача
и смисълът го скътах нейде тук.
Ще трябва Слънцето живот да значи.
До днес аз просто не намирам друг.

Познавам се. И бяла съм и черна.
И ангел жив съм, Дявол със рога.
За всеки ден си имам цвят и земна
пониквам днес със стръкчето трева.

18.05.2012 г.