На прозореца ми днес застана
слънчев лъч,пристигнал отдалеч.
Още сънена и по пижама
аз забърквам две кафета с мед.
Закачливо дръпва ми ухото,
весело заканва се със пръст-
да оправям бързичко леглото,
че ще бъде тази сутрин гост.
Втурвам се веднага да извадя
сусамените курабийки,
да почерпя,както подобава
гост,със отрупани чинийки.
Какво не прави една усмивка?!
Мили Боже,прави чудеса!!!
Нежната и слънчева извивка-
този лъч на твоята уста!
четвъртък, 1 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар